Искать в полном словаре
НАРЯДЧИК
НАРЯДЧИК
ТолкБТС
-а;
м.
см
. тж.
нарядчица
Тот, кто
наряжает
,
назначает
на
работу
.
НАРЯДЧИК
ТолкМАС
-а
,
м.
Тот, кто
наряжает
,
назначает
на
работу
.
[Подосенов]
вскоре
стал
сам нарядчиком, то есть
обязан
был
находиться
постоянно
на
работах
при
руднике
,
назначать
рабочих
по
приказанию
главной
конторы
на
рудничные
работы.
Решетников
,
Горнорабочие
.
Тут же
толпились
колхозники
,
назначенные
нарядчиком на
возку
сена
.
Шолохов,
Поднятая
целина
.