Искать в полном словаре
ТИНКТУРА
ТИНКТУРА
ТолкБТС
-ы;
ж.
(от
лат
.
tinctura)
Настой
лекарственного
вещества
на
спирте
или
эфире
.
Тинкту́ра
йода
.
Тинкту́ра
валерианы
.
Хинная,
гомеопатическая
тинкту́ра.
Прописать
,
принимать
тинктуру
красавки
.
Накапать
двадцать
капель
тинктуры.
ТИНКТУРА
ТолкМАС
-ы
,
ж.
Настой
лекарственного
вещества
на
спирте
или
эфире
.
Тинктура
йода
. Тинктура
валерианы
.
[
лат
.
tinctura]
ТИНКТУРА
ЭтимШанский
Заимств.
в Петровскую
эпоху
из
нем
.
яз.
, где
Tinktur
<
лат
.
tinctura
"
разведенная
краска
",
суф.
производного
от
tingere
"
красить
".